От години, все там си стоеше,
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима!
Малко птиче с ранено краче
покрай лампата плахо премина,
свря се в нея със свито сърце!
И внезапно тя се превърна
във уютно и топло гнездо,
радостта на птичето върна,
бе щастливо, макар и само!