Малко встрани от живота
с остарели надежди,
ежедневие скучно
ляга в стари одежди.
Днес, от купата топла
пара вдига любовна,
от сухари попара...
с грижа в крайност, неволна.
Тръпнат старчески пръсти
от горка немощност спрели,
без семейно огнище...
в дом на чужди раздели.
Край прозореца мрачен
ветрове са завили.
Ти, животе злощастен...
мърдаме, още сме живи.
© Валя Сотирова Всички права запазени