adventure1997 (Мария Страшилова)
23 19
17.10.2010 г., 16:13 ч.

Старец 

  Поезия
884 0 3

Старец

 

Над големия гараж,

там, на осмия етаж,

се открехва вратица.

Излиза душица.

 

Пооглежда се на прага

старче мило и благо.

Естествено - бели коси,

над челото кичур виси,

 

червендалесто лице

и закръглено телце,

ясно сини очи,

щастието в тях личи.

 

Със бастунче във ръката,

на главата кепе мята.

Стига до основите на блока.

Точно до пътеката широка.

 

И поема ежедневния си път,

a очите му не спират да искрят.

Децата палаво го поздравяват

и със усмивка отминават.

 

Колко хора го обичат!

Всички „Деди” го наричат,

aла той харесва псевдонима.

От прахта петаче взима.

 

Дава го на някой малчуган

с панталон окъсан и раздран,

Продължава да върви -

стъпка малка, втора, три.

 

Цветята полива със лейка

и сяда на зелената пейка

старият ни романтик

със чаровен, странен лик.

 

Той отдавна е самотник.

Още като бе работник,

бе починала жената

и остана със децата.

 

Сам сега е други няма –

сам със самотата си голяма,

 обграден е от цветя,

от усмихнати лица.

 

Там на пейката зелена
там душата несломена

 Мисли си за целия свят

таен и познат и непознат.

 

За хората, за миналото, за децата,

за стиховете, лирика, цветята,

за днес, за утре, миналия век

и за изкуството да си човек.

© Мария Страшилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??