28.12.2011 г., 14:05 ч.

Старецът, който четеше любовни романи 

  Поезия » Любовна
774 0 8

Там, някъде далече – на края на света,

в джунглата на съмненията

един старец полека срича.

Чете любовни романи.

Много блудкави. Много жълти.

Но изпълват деня му

с мисли, спомени и утехи.

„Ръцете им търсеха...”

(Какво? – пита той).

„Устните им горяха...”

(Знам защо... – мисли той)

„... и се сляха в страстна целувка,

с  която да си спомнят живота си...”

И старецът търсеше трескаво

спомен за тази целувка.

Първата – на плахото съседско момиче.

Съпружеската – на жена му, стопена от треска.

Откраднатата – на смуглата млада прислужница,

ухаеща на карамфил и канела...

(така беше го казал Маркес)

Старецът търсеше отчаяно в паметта си

целувката, с която да си спомня живота си.

Едва когато я намереше,

можеше да умре спокоен.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??