30.03.2012 г., 12:22 ч.

Стари истини 

  Поезия
662 0 15

СТАРИ ИСТИНИ

 

Има истини прости, от вечност по-стари

неотменни повели – природен закон:

ако някой посегне и пръв те удари,

зъб за зъб се разплащай, око за око...

 

... и когато посягаха – плащах веднага,

незабавно, зачитайки принципа прост:

не за втора плесница страна да подлагам –

зъб за зъб,

кръв за кръв,

кост за кост...

 

Ала вчера, премерил доброто и злото

и пресметнал на ум добродетел и грях,

трепнах – винаги пръв ме е удрял Животът,

а не съм му отвръщал.

Мълчах и търпях.

 

Ако можех око за око да си връщам,

сляп би ходил Животът окаян и лош,

като просяк би чукал от къща на къща

за коричката хлебец в безкрайната нощ.

 

Зъб за зъб ако можех да плащам, отдавна

бих строшил на Съдбата и кътния зъб;

кост за кост ако плащах – делил бих по равно

с трите свои Орисници болка и скръб.

 

Но не мога!

И сляп, и беззъб след борбата

бродя опипом сам под небесния свод.

Зъб за зъб ли?

Прекрасно!

Но не и когато

срещу теб се изправи самият Живот.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??