Старите момчета - поема

Ах, глава как боли ме ужасно,

как ме гони проклет махмурлук.

'щот натрясках се снощи ужасно

със ракия и печен суджук!

Пихме снощи с приятели верни,

светли спомени от минали дни,

как трошихме кинти в таверни,

йощ смеха ни тамо ехти!

И решихме със тези другари

начаса да отидем пак там,

едно такси ни натовари.

Седнах отпред аз - бях малко пиян.

Бяхме - Вичката, Шопа и Буго

бат' Янко с дебелий портфейл

и аз дет' и без друго

съм с тънък не със дебел...

Спря колата пред стълби широки

де нагоре в осветения мрак

портиера врата ще отвори,

ще получи бакшиш със мерак.

Йощ щом стълбите ази захванах

се усетих някак си теж,

нещо ме дръпна назаде,

а преди вземах ги беж!

С малко мъка, ама с мерак във очите

се строихме пред портата ний,

но вместо портиера любезен

ни посрещна младеж като кит!

- Резерва имате ли вътре? -

проговори кита нам.

Спогледахме очите ние,

тогава Янко каза там:

- Резерва нямаме братленце,

но хатъра наш недей кърши.

Ще поръчаме прасенце,

а пък ти се почерпи!

Рече и изкара двайсет

скришом в джоб му ги мушна,

а пък кита заприлича

на ухилена свиня!

Портата пред нам като отвори

лъхна мирис на оня живот

дето искахме днес да повторим

само сили да имаме йощ.

Маса голяма нази предложи

блага девойка със черен костюм,

дето душата ми още тревожи.

С мисли за нея - напълнил бих гюм...

Настанихме се петица -

ази, Шопчето до мен

Вичката до моята десница

Божката пък срещу мен.

А пък Янко, кат' по право

челно място си зае,

да е лесен на гарсона

сметка като донесе!

- Ха, дружина, да погледнем,

що ще пием ний сега! -

каза Шопа и удари

пред себе масата с ръка.

А в менюто що да видя

пиле-мляко има май,

и една сълза напира

във очите ми комай.

Ази на ракията наблегнах

и суджук на жар 'земах

Викам: ,,Тая ще я глътна,

как съм жаден със замах,,

Другите какво си взеха

днеска спомен нямам аз,

но едни вина се ляха,

пиеше се във захлас!

Чалгата като засвири,

нази сила ни обзе,

станахме да се разкършим

във уста със по мезе.

Божко люто се провикна:

,,Ха дружина, ха така,,

и певачката извика,

даде десет на ръка.

Вичката пък лебед същий,

стъпваше от тук - от там.

Шопа много се намръщи

кат' му стъпи на крака.

- Хей, пияницо проклета,

я внимавай де вървиш!

В извинение Вичо му поръча

свински късчета на шиш.

Аз въртях си задник малки

и оглеждах с поглед строг,

с кои женички стават свалки,

да са нежни с моя смок.

Янко с куп чинии в ръката,

между нази се навря,

но излъга го краката,

хубаво, че Божко го подпря.

Той за благодарност клети,

кана вино му взема

и чиния пълна с мезелъци,

Божко ги обича тез неща.

Трошихме чиний и пихме,

като никога преди,

после сълзи си менихме,

че живота си върви!

Колко беше продължило

аз не знам - не ща да знам,

но когато се освестих

в паника изпаднах там.

Ази възнак бях полегнал,

върху тучната трева,

нещо мокро ми засегна

посребрената коса.

Що да видя аз тогава -

Вичо пишката си не държи,

а тя струи си на талази,

все към моите коси!

Шопа, с поглед на човек,

дето току що проглежда

и не знае в кой е век

в околовръз се заоглежда.

А другите другари двама

полегнали един до друг

така дълбоко, тежко спяха,

като, че халосани са с чук!

Нито помня, нито зная,

как прибрал съм се до нас.

Цяло чудо е че пиша

и споделям днес със вас!

Явно ,,старите момчета,,

вече стари са, уви

Затова ще карам  леко

само с вино и жени!