Остаряхме, остаря с нас и мъката,
заглъхна бавно с всеки миг живот.
Колко измина, спрях да броя,
всяка година, всяка любов!
Остаряваме, но не остарява с нас времето,
то вечно препуска край нас,
върти света, среща, разделя,
преобръща съдби с минути, с лета!
И все пак нищо не е променено
само отвън, само блести!
Светът е същият, но не светът във мене,
с годините той бързо се руши. ...