Разглеждам стари снимки –
стари трепети, мечти
и нахлуват като сенки
отминали щастливи дни.
Очи познати се усмихват
от мигове застинали
и тъжно ми нашепват,
че са вече само спомени.
Там се връщам сякаш
при копнежи днес забравени -
искам да ги върна някак,
но само снимки са останали.
И се ражда мисъл мрачна,
душата ми пронизва –
дори и смисълът сегашен
албума просто ще допълва.
© Мартина Всички права запазени
Връщаш спомени!
Привет!