Старите снимки, пожълтели от времето,
в албумите прашни безмълвно стоят,
но щом ги погледнеш, връхлитат те спомени,
които безмилостно горчат и болят,
защото разбираш, че човекът е преходен,
плътта му изгнива в пръстта
и остава единствено в сърцата на хората
със свойте мечти и благородни дела.
Но това е понякога само, приятелю,
не всеки е тачен и мил,
не всеки умира в леглото си, топлото,
от живота доволен и със себе си в мир. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация