Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
6.01.2021 г., 23:40 ч.

Старо щастие 

  Поезия
392 3 6

Отдавна спрях да питам ти къде заспиваш

и тишината спря сърцето да разделя.

На чаша вино спомени прелиствам,

преда на старо щастие последната къделя.

И утре пак, когато стане тъговито,

с вретеното повторно липсите си ще усуча.

А нощем скрита в непотребното си тяло

ще вия заедно със уличното куче.

На сламеника рядко ще си лягам,

дори да носи летните блажени звуци.

Щурецът се е скрил, за да поплаче

понеже лъкът на цигулката се счупи.

Не питам нищо и защо да зная -

по-лесно мъката да ме затрие?

Преда си в тъмното и си повтарям,

че волът кал връз себе си все рие.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно и мъдро.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментарите на всички!
  • Аплодирам те! Добре че успяваме да излеем чувствата си в стихове, "когато стане тъговито"!💕И че са издържливи гърбините ни!😃
  • Разкош!
    И питам как гърбината издържа,
    на тази кал. Дали отваря рани?
    Дори в палати царски да го вържеш,
    не чакай волът на Пегас да стане...
  • Красиво! Много!
  • "На чаша вино спомени прелиствам,

    преда на старо щастие последната къделя"

    Изпредената риза за осъдения...
    (навярно от коприва и е преждата)
    Така Елиза някога на тъмно
    с коприва е превързвала надеждата...

    Благодаря за вдъхновяващата поезия!
Предложения
: ??:??