Обичам старомодните неща!
И онези, глупаво-сантиментални -
да наблюдаваме луната от върха,
да броим звездите (вече паднали)..
Да си мечтаем за старинни замъци,
принцеса - аз, ти - принцът як!
Понякога да ме отвличат странници,
а ти да ме спасяваш пак от тях!
Да се понасяме мисловно към небето,
да заобичваме различни светове.
Да вярваме дори в това, в което
не вярва даже мъничко дете..
Цветя да виждаме, където
останалите виждат само кълнове.
Океан с вълшебства да ни е морето,
а не корито, със вода напълнено.
... Обичам старомодните неща!
Но старомодните! А не клишираните!
Да ми целунеш, примерно, ръка,
да кажеш нещо глупаво... като "Обичам те!".