Старомодното Аз
Като цвете край пътя,
залиняло от прах, от сезони
и синори чужди до ниви,
все те има, мое старичко Аз,
все си живо въпреки зимите.
И макар че гласът ти продра
да надвикваш беса на раздорите,
ти си хлапакът Давид, пак успял
да улучи по гордото чело
филистимец бърборко.
От пещта на омразните баби ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация