Старостта

4.11.2006 г., 15:30 ч.

Поезия

627 0 2

Има ли нещо по-жестоко от старостта,
отнемаща ни бавно младостта-
едно от богатствата в света.

Безпощадно взимаща ни способността
истински и пълноценно да живеем,
заличаваща вкуса от радостта
свободно и на воля да дивеем.

Подаряваща единствено възможността
за изгубеното време да се молим.
А тя ръка за ръка с жестокостта
казва :”Нека края ви да сложим!”.

Да,безкрайно зло е старостта,
връхлитаща ни без да пита,
но по-голямо зло е примиреността,
която в душите ни се вплита.
Защото само тя е тази,
която от живота ни „ни пази”...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

petinka67 (Петя Кръстева)

2006-11-05T00:42:00+02:00

Интересна тема си избрала,но моля те,пооправи го още и ще стане перфектно!
Поздрави!
Radi (Рада Ангелова)

2006-11-04T22:09:20+02:00

Така си е, но да сме живи и здрави да остареем...нали?