Miska_Kumaliska (Мелиса)
55 23
2.07.2007 г., 14:06 ч.

Старото дървено конче 

  Поезия
1259 0 2
Яздя старото си дървено конче,
изгнило и насъбрало цялата мъка,
когато на шкафа се облягах и плачех,
а то бе вътре и ме чуваше,
мълчеше и заедно с мене страдаше.

Колко е изнемощяло,
изморено... почти пожълтяло,
прашно и пълно със болка,
която от мене с години извличаше...

Но още се държи и люлее,
но всъщност ридае,
от радост, че не е вече самичко
и от болка, че толкова години
никой не се сети за него
и за това колко му тежи нашата мъка!

Такива сме всичките,
мислим само за себе си,
плачем и страдаме само за нас,
не мислим за другите - слабите,
които тайно страдат заедно с нас!

© Мелиса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??