Радвам се, че още дишам,
истории, драми описвам,
как жална е тяхната участ,
пълна със скръб и ужас.
Радвам се, че вярата ми не секва,
в този свят лъжовен и мерзки,
че имаме плодоносни краища,
където доброто е спастрено.
Казват, този свят коварен е,
мрежи сплита, омайва те,
но сякаш запяват фанфари,
ври кръвта ми и огън запалва.
Толкова мъка и радост нося,
с вени издути, с напукана броня,
но жива съм и несломима,
борбена жена, куражлия.
© Мариола Томова Всички права запазени