Ако някъде сега ме чакаш ти,
ако цяла си обляна във сълзи,
ала мен ме няма - само пътят си стои,
знай, че идвам, само не унивай ти...
Ако някъде сега не можеш да заспиш
и живота си проклинаш и крещиш-
само не страни от пътя, продължавай да стоиш
аз съм близо, само моля те да издържиш...
Ако някъде сега пък бездиханна вече ти лежиш,
ако закъснял съм пътят си със мен да споделиш,
и с любов не мога да те съживя -
значи сродните души лъжа са и обречен е света...
© Димитър Илиев Всички права запазени