Събуждат ме трепети,
мисли след мисли вървят си...
Не мога да бъда затворен във стая.
Не искам да бъда затворен във Ада.
Небето е синьо и нищо не чака, и сякаш е някак заспало, или пък с едното око недовижда.
Поне още час ще се взирам в тавана на малката стая.
Листа - недописан, делят ме пет крачки от Рая...
© Синьо момиче Всички права запазени
Поздрави!