/на Стефан Кръстев/
С топъл дъх дълбаем във пространството,
Тишината ... ни изказва в име.
Ехото ... на стъпките от странството
Фонограма е. По нея ще вървиме.
А от звуците - градим познанството,
Непривикнали да си мълчим.
От сърце ... в сърце се преоткриваме,
В неизказаност - докрай горим ...
Днес, притихнали ... до теб присядаме,
Едногласно, да те поздравим:
Нека в радост носиш името си Стефане! ...