Изплаках толкова сълзи по чужди грешки, раздадох толкова любов,да си до мен. Преглътнах всичката омраза, докосвах само болка... изпитах само унижение... Опитах да обичам всички, опитах на всекиго да дам от мойта доброта...
...намирам само злоба,само завист, ...намирам сякаш чужд кошмар...
Студено е сега в душата... до вчера огъня гореше там... ще скрия в себи си и добротата... ще падам и ще плача... ще сбирам с шепи даже и прахта... за нашата любов,душата ще си дам щом трябва, за злобата човешка стена ще построя!
Емоционален и искрен стих! След него само бих могла да ти припомня, че не е необходимо да бъдеш добър за всички, важното е да си добър за някого. С тази светла душа, която носиш, мисля, че няма да ти е трудно
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.