13.03.2018 г., 23:02 ч.

Стената между мен и другите 

  Поезия » Гражданска
499 4 8

Уж никаква, ала стена, 
която ни дели на чужди. 
Ни аз го търсех, даже – на! 
от мене той е нямал нужда. 

Но вчера просто с  некролог –

за кой ли път ни го доказваш, 
животе – кратък за любов 
и недостъпен за омраза – 


че криви сметки си кроим,

и никак времето не пита.

Решиш ли – чезнем яко дим!

И друг след нас мете следите.

 

Съседе, време е да спрем,

да вдигаме стени проклети.

И да си кажем – Добър ден! –
преди да стигнем на небето.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??