inaMay (Калина Костова)
55 29
29.03.2008 г., 13:50 ч.

Стената на душата или обратното 

  Поезия
647 0 3
Като стена с платно покрита,
душата в бяло огледало се оплита,
от разпрашени светове
и неприлични предложения,
провиснали от паяжинните очи-разкрития...
от безпътица на хора...
от очи - в умора,
от очи - обида,
от очи - забравени,
от очи - надеждени,
от очи - недоверчивост срещнали,
от очи - попитали се що са,
очи  - очаквали и... недочакани...
Какви очи... наплакани...

Платното се разкъса.

Отвори гръд в стената -

от старата привичка,

полепнала по болката в очите й

и сламката по рамката на мост

над старата река от сълзи,

в която плува прах от риби

и поетично вдъхновение,

надминало своето голямо отражение,

намерило за сянка бряг

от светлина в отворена душа,

останала сама, изпразнена

от сласт на хорски погледи,

откъсвали си всеки път по къс,

за да се вижда повече

какво я кара да живее,

като й сипват вътре тиня,

как още тлее, разпалва жажда,

преражда нощем тялото

и ражда вярата-прашинка

за началото на вятъра,

по който ще изпрати изгорялото...

Стената е сама и гола.

Лъжливост от прозрачно

и няма самота на чувственост,

изписани от огледалото.

Очите са съблекли цялото.

Безпътното е до стената в сака.

Остана да дочака вятъра,

в началото и да последва изгорялото

към вечния му край - безкрая на вселената.

© Калина Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??