korsar (Мимо Николов)
526 155
20.01.2015 г., 11:01 ч.

Стени 

  Поезия
520 0 2

             СТЕНИ

Със теб в живота се срещахме.
Беше рано. И рано ми стана жена.
Хляба на любовта рано изядохме.
И вдигнахме между нас желязна стена.

По нея сега по морза почукваме.
Споделяме по някоя радостна вест.
После след живота си хукваме.
Самотно живеем във градския лес.

Сега децата ни са мъже и жени.
С техните рожби играем игри.
Сгрешат ли - крадем техни вини.
Към тях прехвърчат любовни искри.

Ти стана старица. Аз останах си млад.
Още в мен гори любовната клада.
Какво от туй, че търпя семейния ад.
Оставам сам и сърцето ми страда.

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Остаряваме бавно, неусетно почти.
    Много видимо аз по-невидимо ти...!!!"
  • Много интересна и актуална тема разглеждаш.Жизнено необходимо е всеки да се замисли над нея.Произведението ти е много силно с интересни сравнения и много оригинални метафори, образен изказ.Краят е без окончателна развръзка или недоизказан, но точно това го прави по-интересен.Харесва ми!
    Поздрав и хубав ден!
Предложения
: ??:??