Разкъса всичко здраво! Като с нож
разряза го на две неравни части,
за миг от ангел, стана демон лош,
превърна утрото ни в късно пладне.
И пак закле се, че обичаш лудо
очите ми, косите посребрели,
че всичко можело да бъде друго...
Последен шанс се искало от мене!
Да попреглътна грапавия залък
със чаша алкохол и две цигарки.
Животът болка бил (така ми каза) -
понякога ще пуша и угарки!
О, не, мерси, отивай си навреме,
от философи бъкано е, няма полза!
Не искам болки, драми, нито жертви!
До днес обичах те! От утре - стига толкоз!!!
© Ралица Всички права запазени