Съдбата ни срещна.
Аз повече нищо не искам.
Със теб
изживявам любов,
по-прекрасна от сън.
Повярвах в доброто.
И в толкова хубави истини.
Намерих
най-вярна посока.
Намерих и път.
Понякога идвам
със моите вечни проблеми.
Със моите болки.
И с цялата моя тъга.
Ти време намираш.
И думи намираш за мене.
И светло ми става.
И пак преоткривам света.
От теб се научих
да мога така да обичам:
без завист,
без ревност.
С една преродена душа.
Свободна
и силна,
да мога да давам,
да искам...
Какво още трябва?
На мене
ми стига това.
© Елица Ангелова Всички права запазени
поздрави,Ели...
много ми хареса!