За теб не мога книга да напиша,
как трепета в слова да облека?
А прелестта, със поглед да ме вдишваш,
не мога в редове да изразя.
Щом двамата туптим в единен ритъм,
страстта ни се превръща в опиат.
Себе си, във другия намираме -
в сюжет от книга, още непознат.
Щастлива съм, че в този свят тревожен,
от чувствата ти, искрени, отпих.
Роман да пиша с теб е невъзможно!
Достатъчно - един запомнящ стих!
© Десислава Вълова Всички права запазени
Чудесно!