Забравих да пиша, защото те чаках,

но ти и да искаш, едва ли ще можеш

да видиш, че гордата в мене не плаче, 

а в рими споделя какво я тревожи.

Да чуеш страха и в усмихнати думи, 

да видиш сълзи от любимата песен, 

да бъдеш по-траен от тена през юли, 

а не като него безследно изчезнал.

Но ти не дойде, а стихът боли ме, 

роден от мечта, в която те срещнах;

за някои насмешлив, за други - наивен, 

за мен - от сърце, тъй както усещах...