Nella_gold (Нели )
841 4525
2.07.2009 г., 22:33 ч.

Стихийно 

  Поезия
646 0 11

Разплака се небето.

Заваля.

Не беше плакало

от пролетта.

Разсърди се, намръщи се

и притъмня.

(Ала не беше

толкоз тъмно всъщност.)

Беше ядосано някак.

И някой беше запратил

яростно вятъра,

който заблъска

по дървесата,

къщите

и нас – сивите мънички

същности.

Бичове- гръм

прорязваха

небесната пустош.

Някой решил бе

да ни изпрати мълнии

вместо слънце.

(А беше и сушаво дълго.)

Трябваха сълзи...

Трябваше живинка

за земята,

по която безмилостно тъпчем.

Но някой ни прати

дъжд и мълнии,

за да ни докаже,

колко нищожни сме.

И колко сме... мънички.

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??