Горят ме! Децата ми горят, Стихийо!
Изсичат им ръцете и краката...
Спаси ги! Мен убий! Стихийно...
Режи! Със върховете на листата!
Дойдоха, през нощта. За да не видя!
С очите си запалиха пожара!
С ръцете прогориха тишината!
Със зъбите накладоха жарава!
С кинжали им разкъсваха крилата.
Видях ги! Те не ме видяха...
Децата ми равниха със земята.
Стихийо, кръв за теб проляха!
Сега съм сляпа... Падам на колЕне!
Изстинала полагай ме в Земята!
Стихийно ехо, с крясък стене!
Спаси децата на гората!!!
© Йоанна Маринова Всички права запазени