niko_niko (Нико Ников)
198 331
13.12.2008 г., 17:42 ч.

Стихията на поета 

  Поезия
483 0 4

Умря поетът в силата си нежна,
умря и се роди прекрасен, снежен.
Прегърна пелените нови, страстни
и се усмихна в бъдещето ясно.

Не го бе страх от новата стихия,
не го бе страх от мрежите ужасни.
Единствено се радваше на тия,
които носят своите рани страстни.

Поетът промълви през мрака бурен,
на себе си самотни думи каза,
обърна се, преви се в смях безумен
и заискри, запали се, премазан...

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро!
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • !!!*

    харесах огъня на поета!
  • Много интересно... и колко точно си го казал: "...запали се, премазан..." Проклятие или благословия - поетът или гори като факла, или е стъпкан в калта и премазан от тълпата... Поздравления, Ник!
Предложения
: ??:??