Жабокът (Гедеон)
369 2157
29.03.2022 г., 12:06 ч.  

Стихоблудстваща салата 

  Поезия
405 2 16

Реших да пробвам за 3 часа, каква салата от недописани псевдо стихове мога да създам. :)

 

Празна чаша 

Разбита е на пода празна чаша.

На никого ненужна е сега.

Тя пълна бе с житейска каша.

Създадена за изворна вода.

 

В парчетата стъкла са отразени.

Усмивки, може би ехиден смях.

Във миналото устни долепени 

отпиваха душата ти в захлас.

 

Ненужна чаша, нея Бог направи 

със смисъла да събере един живот,

но просто в бързината Той забрави 

капака пазещ я от лигите на скот...

 

Не искам 

Не искам да съм палаво момче.

Не искам да съм сак за пеперуди.

Не искам миг без смисъл да тече.

Не искам да живея сред заблуди.

Не искам старостта да ми е враг.

Не искам да...

 

За теб 

Ще те обгърна в слънчеви лъчи,

а любовта ни с облак ще закрия.

В небето бели птици са мечти...

 

Стълбата 

Животът свършва,

Пътят е нагоре.

Безкрайна стълба.

Облаците стъпала.

Свещта догаря.

Пламъче в очите.

Сълза кристална.

Спомен, самота.

Оставам в теб.

Частица вечна

и лъч от залез...

 

Пиян 

Пред мен стоиш,

отново в самотата.

И пак мълчиш,

воал на тишината.

Сама избра.

В живота разделени.

Сега разбра,

че ние сме пленени.

Една любов

от нея пием двама.

Последен зов.

Красивата измама.

Вървя пиян.

Животът ми го няма.

Останал сам...

 

Сбогом

Обърнах се и казах Сбогом,

но сянката ми е до теб.

В душата ми остана "С Богом"

мечтите в траурния шлеп.

 

Не трябва никога да плача.

Не искам твоите сълзи.

Отиде си, изчезна и палача.

Единствено е ехото "Прости".

 

Незнаен път е сред звездите.

Вървя загърбил съм света.

Разбих часовника на дните,

Стрелките сочат пустота.

 

А ти, когато си самичка.

Усмихвай се на синьото небе.

Трошица дай на гладна птичка

и любовта ни няма да умре.

 

Усмихвай се на утрото, цветята.

На изгрева със чудна красота.

Бъди щастлива в обичта богата.

В живота вече няма самота.

 

Здравей, мое момиче.

Аз ще бъда за теб светлина.

 

Изгревът

Нощта отива си, любима моя.

Звездите гаснат в просветляващо небе.

Умислен тихо тръгва си покоя

с воал от сънища в измислените светове.

 

Отива си една надежда,

в която само миг ще сме сами...

 

Вече започнах да си говоря в рими с пациентите, затова спирам. Утре ще пробвам да подобря рекорда си :)

 

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако пък разбрах тоя що гълта часовници и после пада като пациент при мене, ела ма заплюй 😅 Ама ми дреме за човека, все пак това си е състояние опасно за перфорация на червата, след като е погълнал остри стрелки
    Краси, голема си, къ успе да стигнеш до туй умозаключение 😂
  • Прорязват ме срелките във корема, часовникът отдавна не воюва с време, а колко още има да ми взима, ще кажа на човека че си струва и ми дреме...
    "човека" е пациентът; Да не се бърка с клиента, защото клиентът може и да е прав, но пациентът е полегнал. И го разбирам, щом го боли корема... Друго ме попита Вальо, но това се получи
  • Красимира, пред всеки пациент рецитирам "Хамлет"- ша бъде или няма да го бъде. Обаче не можах да разбера, що нещо ти е харесало, задачата не беше такава
    Таня, ти поетичен оцет ли предлагаш
  • блазе им на пациентите ..
    "Вървя загърбил съм света.
    Разбих часовника на дните,." "Сбогом" ми хареса.
  • Класика! Моята е една идея по-ферментирала, ама Наздраве!
  • Таня, ако помниш преди в сайта беше много често използвано вино от глухарчета, но аз бих препоръчал поетична боза.
    Петя, повечето кокошки я осират тая стълба, щото им се вижда голямо препятствие.
  • "Животът е като стълба в кокошарник- къс и осран" 😜
  • Какво пиене върви с тая салата? За един приятел питам...
  • И то стойностен 🤣
  • 🤣🤣🤣 е сега, стих си е! 🤣😅
  • Да се чете
    Свали си шлифера прокъсан
    да видя твойте слабини,
    защо в нощта си тъй закъсал.
    Намокрил чистите стени...
    Телефонът е гладен
  • Подсетих се, че като публикувах това влезе един дядо с болна простата и изведнъж ми се прииска да продължа в стих:

    Свали си шлифера прокъсан
    да видя твойте слабини,
    за в нощта си тъй закъсал.
    Намокрил чистите стени...

    Ето това вече е стих 😅
  • Щом на туй му викаш стихове ми е ясно, що не ядеш салатите на Габи
    Ама, кво са чудя ти са връщаш от Космоса и последната салата, която яде ти я бях направил аз.
    Споко няма да кажа. 🐸😎🤓😁
  • Ааа остай ме мене, аз не съм поет, аз съм роботец 😅 За мене са стихове 😂😂 а сега, дали са добре овкусени зависи от вкуса на ядящия салатата. Например, Габи има много странен вкус за салати. Аз примерно нейните не мога да ги ям, ама не и казвай, че съм го споделил публично. 😅😜😎
  • Зиги, това си е салата и нагледно виждаш смисъла на стихоблудство (за съжаление много използвано) Усещания, които са лошо овкусени с рима. Туй да знайш не са стихове
  • А защо не торта бе, Вал? Или караш здравословно със салата 😂 аз далеч не съм толкова добър салатар кат тебе (хаха то ясно една шопска пак нема да мога да направя в стихове😅). Шегата настрана - хубави са, довърши ги някой път. 😊
Предложения
: ??:??