17.10.2007 г., 22:55 ч.

СТИХОПЛЕТСТВО 

  Поезия
1515 0 8

Безумия, прошепнати на глас,
покълват в утробата на мрака.
Зараждат се в късен час,
кълват ума ми като сврака.

Стаени, тъжни мисли
идват бързо подир тях,
отварят раните зарасли
и ето плета стих подир стих.

Не истини, извикани със страст,
а догадки прости, леконравни,
подхранват хартиената паст
и редя, редя думите бездарни.

Безумия, прошепнати на глас
в стаени, тъжни мисли,
не истини, извикани със страст,
а прости догадки недорасли.

© Диди Ф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??