Стихът е бял

Отвътре нещо те подтиска,

искаш да си друг, различен.

Подтиска гордостта ти ниска,

слаб си, подчинено епичен.

Търсиш изход от съня, алено реален,

от чувство, пълно с клюки и завист.

Силата, обградена от кръга запален,

безпомощна е пред тъжната ненавист.

Сладкото - блажено горчиво е,

като страст от полъха на летен бриз.

Унижението в сърцето, бодливо е,

упреци - като ситна маниста в наниз.

Гонят те гердани от злоба, нечовешка.

Изстискват и последния ти дъх, блян.

Чашата прелива грозно от твоята грешка

и романът от емоции в локва е излян!

Те се смеят. Сладко отмъщение...

Искат от теб море от звезди, ярки.

Искат страдание, после смирение,

а пронизват и сълзите, горещо жарки.

Ти си сам. Илюзия те гони в мрака.

Сън е музата на мечтата, горчива.

Но била е тя нежна, вкусно сладка...

Убива, душата ти и без това сълзлива.

Те се смеят. Ти си сам. Сладко отмъщение...

Те се смеят, ти не плачеш. Малко още има...

Малко е, сладко е. Ти не плачеш. Изумление!

Сладко отмъщение... Ти си сам. Горчива Зима!