Стой до мен. Аз не съм онова момиче,
което бягаше по цяла нощ
и си измисляше, че никой не обича,
докато подскачаха краката ù боси.
Стой до мен. Аз повече не мога
да се разпилявам на хиляди места
и да съм искра във всеки огън,
а после да гасна в тишина.
Стой до мен. Знам, че никъде не води
пътеката, по която зад мене вървиш.
Нека се имаме, без бездомни да бродим.
Нима за мен е невъзможно дом да построиш? ...