Assasiyah (Александра)
42 69
4.08.2005 г., 0:01 ч.

Стон 

  Поезия
984 0 6

Студени думи пронизват с писък душата.

Не мога да дишам,

да виждам,

да вярвам, че може в миг светът да се срине

и моята вяра така да загине.

Не искам да чувам гласът сух.

Говорът стърже по опнати нерви и едва доловим звук.

 

Той е до мен, но аз съм сама.

Нещата които ми казва не мога да разбера.

Не е вече любовта смисълът.

Не съм вече аз тази която желае.

Друга цел пожелал е

и дошъл е момента

самичка да се оттегля.

 

Излизам навън, стъпките несигурни са.

Нощта е красива, но едва.

Усещам уханието й.

А чувам само стенанието си.

Краят е тежък и някак непоносим,

да си призная е и едва доловим.

Зная че надежда в мен ще гори.

Него ще търся след години дори.

© Александра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??