Всякакви чудовища видях.
В опустошителни бури и суши оцелях.
Корабокрушения на мечти в реалност
преживях.
Но ти, слънце,
ти си по-лош от всички тях.
Кой ти даде правото от студа
да изскочиш и то с печка?
Позволих ли ти от сутринта
да си ми в главата,
пред очите,
все да си ми пречка?
А пък ти... сладура
Ко ли те бърка?
Не че и аз като тебе не си живуркам,
ама ти направо ме побърка.
Викам ти - само приятелство ще е.
Много си употребяван вече.
Но фантазията ми си тече,
дали пък може аз да съм тая,
дето ще те отвлече,
съблече...
Ама и ти не ми помагаш.
Очите ти ме изпиват.
Ръцете си ги слагаш
така, че цялата ме покриват,
скриват...
Ех, да беше страстен само с мене.
Каква приказка щеше да е!
Май очакваше вече да съм с сини колене ;)
казах ти, слънце - само приятелство ще е.
Ама че възможност изтървам,
но с тебе ако се забъркам,
няма да искам,
няма да мога,
няма да си позволя
после сама себе си да отървам.
© Иянира Всички права запазени