* * *
Стоя до прозореца.
Гледам звездите.
Знам, същото правиш и ти.
Очите ни светят,
тъмата прорязват.
Но Млечният път ги дели.
Ще могат ли погледи
пак те да срещнат?
Да пламне в сърцата любов?
Та аз те измислих –
надежда да блесне
в живота печално суров.
13.11.2012 г.
© Вили Димитрова Всички права запазени