Стоя до тебе. Значи съществувам!
Обсъждаме неща от двата свята
и смисъл даваш – за това битувам.
Превръщаш ме във истински богата.
Сърцето тупка в мене, аз немея
пред красотата на една душа
и с радост искам с тебе да се слея,
защото си утеха, топлина.
Ти просто си вълшебство и магия
с докосването нежно в утринта,
до дъно искам днес да те изпия,
пък нека ме заровят във пръстта!
© Росица Георгиева Всички права запазени