Като поет, забравил своята рима,
като в самоубиец - мъка неизразима.
Стоя, мълча, гърча се в тази клада,
като братоубиец в Древна Елада.
Като Данте в Ада, ужасена съм от тази клада.
Гледам и не вярвам, това ли е страдание?
Или е за клетника - гавра, изпитание?
Какъв позор, липсващ в моя кръгозор.
Аз не вярвам! Не! Не смея!
Що за ужас? Каква идея?
Стоя, мълча, търкам си очите с надежда.
Идва мъж, облян във пот и сълзи, ...