vessina (Веселина Узунова)
7 19
24.04.2014 г., 18:25 ч.

Страдание 

  Поезия » Любовна
755 0 4

 

Душата ми е една огромна рана,

кървяща и отваряща се всеки път,

когато скалпела на злобата голяма

прорязва ме за пореден път.

 

Не зная право имам ли

или пък нямам,

да съдя някого затуй,

че причини ми с острието болка тъй-голяма?

 

Затуй осъдих себе си да страдам

за кой ли вече път?

Дори не плача вече, съвземам се

и ставам... и забравям... и прощавам!

 

Лек има за язвата голяма,

с Обичта лекува се гнойта.

По-бавно, когато се получава,

по-бързо, когато се дарява тя!

© Веселина Узунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • " И ставам... И забравям... И прощавам! "
    Прекрасно казано!
  • Благодаря ви за подкрепата!Нямам никакви претенции за някакъв талант, просто излях душата си и се радвам, че някой ме чу и разбра!
  • Много красиво и нежно написано ! Благодаря ти !
Предложения
: ??:??