Страдание на Есента по Лятото
Есен тиха, тъжна и замислена,
Лятото ми все така копнееш!
Да заспиваш под купола на милион звезди
и да се събуждаш сред уханието ми
на цветя и билки,
а край теб да пърхат пеперуди
и потоци луди да бълбукат...
Да се докосваш до гръдта ми топла
и с устни да кръжиш около зърната й.
Да се въргаляш в долината ми
със неповторими багри
и в дивни звуци да вибрираш...
Да се разсипеш в мене
и в пламъците си да те погълна.
Есен тиха, тъжна и замислена,
аз до теб ще седна,
но до мене няма кой да седне!
По челото ти се сипват бръчки.
Влюбените ти очи ме топлят!...
Музика>>> autumn emotion
© Латинка-Златна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не знам какво да мисля...харсеса ми , но не знам как да го разбера!
Защо няма кой да седне до теб(дано да не ставам досаден като разпитвам така)!?
Поздрав-Ники! -
красиво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Безкомпромисен (Никой ), въпросът ти е много добър, но понеже стихотворение не се обяснява, а се оставя на читателя сам да стигне до това, което го вълнува, затова ще ти отговоря на лична! Прегръщам те, прекрасно момче!
Hunt (Емилия Кирилова), Ласка, Жарава, благодаря ви за милите думи.
Бъдете щастливи!!!