Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи,
зад завеси от разплискани бои.
На сълзи изплакани, тъй напразно
за някакви любови отпреди,
които идват и поглеждат прощално
сънищата ми, които зло петни.
Минават мигове, тя се сбогува
нашите пътища кой ги разруши,
моят свят безразличието погубва
и той изгрява под вечни руини. ...