От страх не мога да заспя,
цяла нощ броя звездите.
Страх ме е, че на сутринта
пак пълни ще са ми очите.
От страх, че ще сънувам
как бяхме заедно със теб.
И спомените ще жадувам,
приковани цели в лед.
От страх да не те изгубя,
ревността отдръпна те от мен.
И с риск живота да погубя,
не искам следващия ден.
От страх не искам да заспивам,
съня си и тебе да прежаля.
Но пак мираж и от виното отпивам,
за да се напия и да те забравя.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
харесах!