20.06.2015 г., 20:06 ч.

Страх 

  Поезия
570 1 5

СТРАХ

 

Страхуваш се да дойдеш да ме видиш -

изглеждам странно и живея в дом,

захвърлен сред трънясали градини

в далечен, непонятен хоризонт...

 

Страхуваш се от драмите човешки -

очи в очи при тях да се поспреш

и да изцапаш модната си дрешка

със саждите от парещия скреж...

 

Но истината всъщност е жестока -

че шепа пръст е всеки звезден прах.

Когато си без цел и без посока,

от себе си най-много те е страх!

 

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??