Страх ме е от самотата,
която тихо в моя дом нахлува.
И без да пита мен горката,
сърцето ми без жал покрива.
Страхувам се от сенките
които към мен пристъпват,
във тях откривам моята забравена любов,
която някъде дълбоко бях аз скрила.
Дори от себе си с надеждата,
че от ума си ще я изтрия.
Страхувам се да бъда смела
и да изправя гордо аз глава, ...