7.07.2011 г., 23:11 ч.

Страх 

  Поезия
1645 1 10
Изтрий ме от живота си, невернико!
Аз вече и не искам да съм там.
Когато те потърсих да ме сгрееш -
ти искаше за малко да си сам.
Когато те докосвах през мъглите -
ти просто ми обърна гръб... И пак
И пак... И пак...
И всеки път претръпвах,
и мислех си, че някак си си там.
Че някак си животът е такъв
и ние сме принудени да стъпваме
по камъни и тръни, и през кръв - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Предложения
: ??:??