9.08.2017 г., 21:44 ч.

Страх 

  Поезия
625 0 2
Пак съм в клетка и сломена.
Мисля как оттук нататък
пак нощта ще е студена,
а денят ще е по-кратък.
Общо взето идва зима.
Със листата, дето вехнат,
вехна аз от страх, че мина...
Свърши лятото, а с него
гасне май и любовта ми –
времето фучи, потули
с есен моите пожари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Предложения
: ??:??