9.08.2017 г., 21:44 ч.

Страх 

  Поезия
554 0 2

Пак съм в клетка и сломена.

Мисля как оттук нататък

пак нощта ще е студена,

а денят ще е по-кратък.

Общо взето идва зима.

Със листата, дето вехнат,

вехна аз от страх, че мина...

Свърши лятото, а с него

гасне май и любовта ми –

времето фучи, потули

с есен моите пожари.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нищо не е минало, колко още лета те очакват.
  • Това ще се повтаря всяка есен...
    След всяка пролет ще възкръсва пак
    на лятото пожарът като песен
    със нов аранжимент с обратен знак...
Предложения
: ??:??