Страх
Сърцето ми обзето е от чувство странно,
страх набира сили в моято душа.
Страх ме е на себе си да се опра.
И в нощите аз как не спя
и мисля за живота нейде пропилян,
заради един страх неоснован.
Колко шанса пропилях,
колко пътя извървях
и сега разбирам чак -
този страх превърна живота ми в ад.
Любовта ми си отива,
а страх ми пречи да я спра.
Как ли не разбрах аз какво ме спъва,
как ли аз не осъзнах,
че живота си отива...
Заради тоз мой пуст страх,
но чувство ново
възроди се в моето сърце.
Днес аз вървя напред!!!
© Ивана Петкова Всички права запазени
Браво за стиха и осъзнаването!Поздрав