Нощ е. Аз обикалям из парка...
Забелязвам черни очи,
притаени те в храстите седят,
страхът отвътре ме гори,
усещам невидими сили бавно около мен да пълзят.
Постепенно забързвам ход,
но благодарение на нечия нeвидима зла намеса -
подхлъзвам се и падам на студеният под,
а пред очите ми се спуска черна завеса.
Събуждам се рано сутринта,
боли ме глава,
но ето, че съм в същата гора, ...