Нощ е. Аз обикалям из парка...

Забелязвам черни очи,
 притаени те в храстите седят,
 страхът отвътре ме гори,
 усещам невидими сили бавно около мен да пълзят.
Постепенно забързвам ход,
 но благодарение на нечия нeвидима зла намеса -
 подхлъзвам се и падам на студеният под,
 а пред очите ми се спуска черна завеса.
Събуждам се рано сутринта,
 боли ме глава,
 но ето, че съм в същата гора,
 а от очите няма и следа...