20.07.2007 г., 14:27 ч.

Страхувам се... 

  Поезия
5.0 / 3
1267 0 24
Страхувам се... От тебе ме е страх,
защото будиш нежността приспана
и ме превръщаш във онази, дето бях,
преди в сърцето ми да зейне рана...
Преди душата ми да се покрие с лед
и да изстинат всички чувства в нея...
И самотота грозна в дни без чет,
да ме научи без усмивка да се смея...
Преди да спре душата да лети
- от болка окована на земята.
Преди, когато блян незван бе ти
и само сън несбъднат в самотата... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Предложения
  • Тя носи болка и лекува рани. При всеки спира в неочакван час. Красива е, от всекиго желана. (Под тоз...
  • Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
  • Да ходя по ръба е мой патент. На ляво – страст, на дясно – зла омраза. Във някакъв трънлив експериме...

Още произведения »