Страдаш с другите
докато падам нагрубена
плачеш заедно със сълзи - фалшивите
но мен оставяш изгорена
Затваряш пред очите ми вратата
загърбваш страха без да се замисляш
не усетих до себе си красотата
от усмивка която да ми подариш
Не поисках да продължа
под краката си безсилие усещам
страхувам се дори за замълча
и отново безразличие посрещам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.